Синантропни хлебарки – биологията и епидемиологично значение

Развитието на хлебарки в наши дни е тема, която вълнува всяко домакинство. Това е така, защото синантропните хлебарки са намерили своя начин за съжителстване с човека. По този начин, те се възползват от променената среда на обитание, която създава удобните за тях условия и възможност за развитие на вида.

За трайно справяне с тях се препоръчва пръскане против хлебарки.

Според вида им в непълната трансформация хлебарката преминава в няколко етапа: яйце, ларва, нимфа, имаго. Оплодената женска снася яйца в капсула (пашкул, оток), която се образува в края на корема на хлебарка. Броят на яйцата в капсулата зависи от вида на хлебарки – при червенокрилите 28 – 58, при черните хлебарки е 12 – 16.

Женската червена хлебарка хвърля пашкула си, когато ларвите са готови за излюпване. През целия си живот тя може да снесе до 12 пашкула, черните до 22, американските до 40.

При червените хлебарки, с достатъчно количеството храна и температура на въздуха 24 0, развитието от яйце до полово зрели насекоми приключва в рамките на 6 месеца; максималната продължителност на живота на полово зрелите хлебарки е 8 месеца. Развитието на черни хлебарки има следните характеристики: женската носи пашкула само 2-10 дни, след което го изхвърля на скрито място, а развитието на ларвите става в самия пашкул.

Срокът за развитие на черните хлебарки от яйца до полово зрели индивиди е при температура на въздуха в помещението 24 градуса и от 0 до 12 месеца; Максималната продължителност на живота на полово зрелите хлебарки е 3-4 месеца. При благоприятни условия този период може да е много по-дълъг. Температурата от 30 ° C е оптимална за съществуването на вида. Обикновено се среща в кухни, съседни помещения за съхранение на храни, бани, хранителни заводи, болници, кораби и другаде.

Червените хлебарки се срещат на открито в естествените местообитания. В умерен климат живеят и на открито. През лятото могат да пълзят по външните стени на сградите. Има дори доказателства за откриването на червени хлебарки в хладилниците.

Епидемиологично значение

Синантропните хлебарки се хранят с храна, боклук и дори изпражнения. Те са механични носители на чревни патогени. В ректума на червената хлебарка са открити яйца от бичур, острици, кръгли червеи и широка тения. Бактерии Shigella boydii, Sh. Такива са изолирани от червени хлебарки. dysenteriaey, Staphylococcus aureus, S. epidermidis, Streptococcus faecalis, Vibrio sp. и др. В съдържанието на червата са открити кисти на Entamoeba histolitica.

Джинджифиловата хлебарка, например може да пропълзи в ушния канал, причинявайки силно дразнене на тъпанчето. За отстраняването й е необходима медицинска помощ. През нощта, докато хората спят, хлебарките могат частично или напълно да хапят по епидермиса на устните, лактите, шията, пръстите, клепачите и на други места (главно при деца и хора, които не държат много на хигиената си).

Червените хлебарки, техните екскременти, сухите кожички оставени, след линеене могат да предизвикат алергична реакция под формата на дерматит, бронхиална астма и ринит.

Когато проникнат в електрически уреди, хлебарките могат да причинят щети и по техника. Те попадат в компютри, телевизори и друго оборудване, къси контакти на платката и оголени проводници и т.н..

Има случаи на повреда на пластмасовата изолация на проводниците и произтичащото от това късо съединение.

Червена хлебарка

Във Франция и Германия червената хлебарка се нарича руска хлебарка, известна и като Прусак, а в западната част на Германия – френската хлебарка.

Един от най-малките синантропни хлебарки достига 10-14 мм. Оцветяването й е охра-червеникаво-кафяво или червеникаво-жълто-кафяво. Женската е забележимо по-голяма от мъжката. Главата й е удължена с широко разположени черни очи. Краката и са умерено дълги. И мъжките, и женските имат добре развити крила. Бягат бързо. Последният сегмент на крака има нокти и вендуза, които позволяват на хлебарките да се движат по вертикални повърхности и тавана.

Възрастните червени хлебарки могат да живеят, без храна до 20 дни и без храна и вода 3-10 дни. Следователно водата е ограничаващ фактор за колонизацията на различни сгради и помещения от хлебарки. Ларвите на хлебарките джинджифил могат да гладуват по-дълго от възрастните (до 1,5–2 месеца).

Черните хлебарки

Черните хлебарки са много по-големи от червените. Дължината им е 20-27 мм. Цветът е лъскав, катранено черен, чернокафяв или тъмно червеникавокафяв. Крилата на женските и мъжките са скъсени. Вендузите на краката са малки и поради това е трудно да се движите по гладки вертикални повърхности (стени с плочки, тръби, ВиК съдове и др.). Краката им са по-леки от тялото, скъсени и така се движат по-бавно от червените хлебарки.

Продължителността на живота на черните хлебарки обикновено е 5-7 месеца. Те не живеят дълго без храна (в присъствието на вода). Мъжките умират, след 8-15 дни, женските – след 4-33 дни, без храна и вода, мъжките умират след 3-15 дни, а женските оцеляват малко по-дълго. Ларвите могат да живеят до 70 дни, без храна и вода.

Този вид хлебарки са по-хладнолюбиви от червената хлебарка. По-малко подвижни от другите хлебарки, скачат слабо и изобщо не летят. На гладки вертикални повърхности (боядисани тръби, стени, съдове и др.), почти не могат да се движат.

Обикновено обитава мазета, килери и долни етажи на къщи. Често се концентрират близо до кофите за боклук, кухните, в канализацията.

Американски хлебарка

Това е космополитен вид, но обхватът й е по-малък от този на червените хлебарки. Те се установява в топли и влажни помещения: в кухините на подземните съоръжения, в хранителните предприятия, в оранжериите, в оранжериите, в мазетата, откъдето се подвизават на първите етажи и по-нататък покрай жилищни помещения и обществени сгради. Активни са предимно, през нощта, способни да тичат бързо по различни повърхности, да скачат добре и да летят. Всеядни са. Сред синантропните хлебарки, те са най-големият вид. Дължината на тялото на възрастните достига 35-40 мм. Крилата им са добре развити и могат да скачат и да летят на кратки разстояния.

Оптималната температура за развитието им е 28-330 С.

Продължителността на живота на мъжките е 1,5 години, а на женските до 3 години.

През последните години броят на американските хлебарки в големите градове се увеличава.

В страната ни, през топлия сезон, черни хлебарки се срещат и на открито около жилищни блокове. Понякога обитават обществените мазета и излизат от тях през нощта. Срещат се и в боклука, под кората на дърветата, под камъни и листа. В южните райони ларвите спират да се развиват, през зимата, когато температурата рязко спадне, което обяснява дългия ларвен период. Черните хлебарки са полифаги, но предпочитат богати на въглехидрати храни. Забелязано е заразяване на черни хлебарки с яйца от аскарида. Бактериите, които се развиват са: Escherichia coli, Shigella boydii, Sh. flexneri, Sh. sonnei, Staphylococcus sp., Streptococcus sp., Micrococcus sp., Vibrio sp., Mycobacterium leprae и M. tuberculosis. Ларвите на черните хлебарки са отбелязани като пасивни носители на причинителите на птича туберкулоза и паратуберкулоза.

Източник: PREVENTA.BG